Става въпрос за ефекта „Много е хубаво, ама не е за нас“. Обичайно се получава когато готова тема се провежда като вътрешно обучение без съответната адаптация и проучване на приложимостта. Друга причина за този ефект е, че усвояването на умения е различно от педагогика. Това означава, че ползването на обучителни методи, които не отразяват спецификите на индивидуалните стилове на учене на участниците е неефективно.

Обученията по компетентности не са просто предоставяне на информация по темата – това може да стане по значително по-евтини и лесни начини, като купуването на книга, например. Смисълът на едно обучение е в асистирането от обучител усвояване на умения, които да са директно приложими в работния процес. Този пренос се нарича трансфер и се очаква да се случи още в рамките на обучението, а не да се очаква участниците да тълкуват метафорите на игрите и в последствие да ги адаптират към работните ситуации, в които попадат.

Зоната на комфорт се казва така именно защото осигурява усещане за сигурност и спокойствие от познатото (дори и когато не води до желаните резултати). При обучения често се случва точно това – прилагането на нови умения е свързано с напрежение от излизане от комфортната зона на познатото (поне в началото). Затова и участниците несъзнателно и инстинктивно се връщат към старите и познати работни модели.

Едно обучение трябва да бъде лесно приложимо и изходната му точка да е мястото, на което хората се намират. Затова в основата на нашите обучителни мероприятия са съществуващите работни процеси и текущата компетентност на участниците. По време на предварителното проучване ние извеждаме не само целите на организацията и желаните конкретни резултати, но и степента на познаване на конкретната материя, както и конкретни казуси, проблемни ситуации и предизвикателства, с които хората се сблъскват. В допълнение се установява и индивидуалния стил на учене на всеки участник.

При разработването на програмите, съдържанието, учебните материали и избора на обучителни методи ползваме както достиженията на андрогогиката (науката за обучението за възрастните и за оптималната употреба на различните стилове на учене при усвояване на нови умения), така и последните открития в областта на невронауките и начина, по който работи човешкия мозък (т.нар. brain-базирани подходи).

Никой не се е научил да плува само от обяснения. Затова вярваме, че ключът към прилагането на нови умения е те да се тестват – да се приложат и усетят, да станат познати и ясни (т.нар learning by doing). За да обезпечим трансфера, ползваме два подхода: 1) не по-малко от 70% от времето на обучението да е прилагане на съответното умение и 2) практически занимания в реалната работна среда.

Контролът на прилагането на новите умения от страна на обучаемите би трябвало да бъде ангажимент на преките им ръководители. Те, обаче, обичайно не разполагат с контролни механизми и инструменти това да се случи. Затова провеждаме индивидуални коучинг сесии с преките ръководители на обучаваните служители. Така те получават всички необходими знания и инструменти за контрол и обратна връзка, с които да обезпечи прилагането на новопридобитите умения на ежедневна база, докато се превърнат в устойчив навик и нова комфортна зона за участниците.