Дори и на пръв поглед да изглежда, че имат общо значение, всъщност говорим за две различни неща. Ето защо:

Компетентност е способността на човек да върши определена работа по подходящ начин.  Обикновено се състои от набор от практически и теоретични знания, конкретни умения и определено поведение, които – приложени заедно - водят до промяна в представянето и резултатите.

Обучението от своя страна е преподаване на теоретично знание и – ако избраната методика е такава – развиване на специфични умения за правене на нещо.

Ако ги разглеждаме заедно, тогава излиза, че обучението е едно от условията за развиване и на определена компетентност. За да бъде приложена тази компетентност в работна среда, обаче, има още условия. Като това знанието да съответства на практиката в конкретната компания, например, както и желаното поведение да може да бъде проследявано и контролирано.

Затова и когато се търси промяна в представянето и резултатите на служителите на една организация, е необходимо да се внедрят компетентности. Провеждането на обучение по съответната тема със сигурност ще постави основата и ще ориентира участниците в областта, но няма да доведе до трайна промяна в поведението им.

Това пък е причината ние да не правим обучения, а да внедряваме компетентности. Защото разбираме смисъла и крайната цел и знаем как да ги постигнем. Защото сме убедени, че без останалите елементи обученията са просто приятни занимания. Затова ние правим така, че търсенето умение не просто да се усвои от хората, но и да се прилага ежедневно. А това е най-прекия път към желаната промяна.

Как го правим?